5.00ч. тръгваме за Корфу. Магистрала Люлин вече е отворена, асфалта е перфектен, движение няма никакво.
Тръгнали сме един ден преди официалните празници и трафика е много спокоен. Малко преди Кулата на последния Лукойл допълваме резервоара до горе. Самата граница минаваме за около 15 мин. Бяха се посъбрали малко коли. Това е най-голямото ми чакане на Гръцката граница, но до сега бях минавал само през Илинден, като там повече от една кола пред мен не е имало. До Солун нищо интересно, голяма част от пътя е магистрала, тук-там участъци в ремонт. Преди Солун се качваме на магистралата за Атина.
Малко преди отклонението за Игуменица има пункт за тол такса. Плащаме 2.80 Еuro, вдигат бариерата, пожелават ни приятен път и продължаваме.
До Игуменица магистрала като слъннце мост-тунел, тунел-мост. Някъде по средата на пътя правим кратка почивка.
Игуменица
Плаването до острова е около 2 часа. Часът е 15.30 и вече сме на Корфу. Стомасите стържат яко. Мушваме се в малките улички край пристанището.
Харесвме си малко ресторантче и се разполагаме доволни. Тук ни изненадват с меню и обслужване на италиански. Комуникацията е затруднена. Водя си хора разбиращи английски и немски, но италиански освен лафовете от "Оркестър без име" друго незнам. От там възникна доста комична ситуация: ледения портокалов сок на дъщеря ни трябваше да се смени с по-топъл. Не знам какво обяснихме и как ни разбраха, но на сина колата изчезна бързо и му беше донесен също портокалов сок. След неговата възмутена физиономия и отново смяна, на маста вече нямаше сокове, а две коли. Накрая успяхме да възстановим поръчката в първоначалния и вид. Да отбележа храната беше доста вкусна.
Отпочинали тръгвме по пътчетата на острова към нашата крайна цел - Арилас. До тук от GPS-а нямаше никаква нужда, но на самия остров се оказа безценен. Пътната мрежа на острова представлява невероятна плетеница от малки тесни пътчета. В началото бях изненадан от светофар насред една гора, буквално в нищото и доста се зачудих да спирам или не. Все пак спрях. След малко се появи кола с гръцка регистрация и спря зад мен, значи правилно съм спрял. Седим си, чакаме и нищо не се случва. След известно време от завоя след светофара, се зададе кола, след нея рейс и още коли. Светва зелено и тръгваме. Минавам завоя, влизам в селце, централната улица на което е толкова широка колкото да мине точно една кола, разминаването с друго превозно средство е немислимо. Кръчмата на селското площадче буквално е разположена на пътя минавам на няколко пръста разстояние от спокойно почиващите старци. Около 18.30ч сме в Арилас.Изминали сме 670 км. Движим се по улицата към морето, като GPS-а показва че трябва да завием в следващата пряка. Изведнъж се чуват викове покрай нас. Набивам спирачки, давам заден ход. Спиро е излязъл да ни посрещне. Настаняваме се във вилата.
Зад къщата започва Корфуанската джунгла.
Обстановката е перфектна. Не съм гръкофил, но за пореден път нямам никакви забележки към настаняването и обслужването в Гърция. Спиро е изключително любезен домакин и ни помага за багажа. Показва ни хладилника зареден с ледени напитки за първата вечер (вино, бира, натурален сок, минерална вода и др.). Багажът е разтоварен и бързаме към морския бряг. Макар и края на май Йонийско море все още не се е стоплило достатъчно. Почти до залез слънце сме на плажа. Прибираме се в Irene Villas да опитаме студенто розе Тсантали от хладилника на Спиро и узото, което си носим от София. Време е за почивка, утре острова ни очаква.
Времето е перфектно. Плажът на Арилас също. Хора няма, само тук таме някои англичани пенсионери, които се разхождат по плажа. Каяка е надут и готов за малко пътешествие. Оставяме децата на плажа и тръгваме да гребем към близкото островче.
Харесвме си малко ресторантче и се разполагаме доволни. Тук ни изненадват с меню и обслужване на италиански. Комуникацията е затруднена. Водя си хора разбиращи английски и немски, но италиански освен лафовете от "Оркестър без име" друго незнам. От там възникна доста комична ситуация: ледения портокалов сок на дъщеря ни трябваше да се смени с по-топъл. Не знам какво обяснихме и как ни разбраха, но на сина колата изчезна бързо и му беше донесен също портокалов сок. След неговата възмутена физиономия и отново смяна, на маста вече нямаше сокове, а две коли. Накрая успяхме да възстановим поръчката в първоначалния и вид. Да отбележа храната беше доста вкусна.
Отпочинали тръгвме по пътчетата на острова към нашата крайна цел - Арилас. До тук от GPS-а нямаше никаква нужда, но на самия остров се оказа безценен. Пътната мрежа на острова представлява невероятна плетеница от малки тесни пътчета. В началото бях изненадан от светофар насред една гора, буквално в нищото и доста се зачудих да спирам или не. Все пак спрях. След малко се появи кола с гръцка регистрация и спря зад мен, значи правилно съм спрял. Седим си, чакаме и нищо не се случва. След известно време от завоя след светофара, се зададе кола, след нея рейс и още коли. Светва зелено и тръгваме. Минавам завоя, влизам в селце, централната улица на което е толкова широка колкото да мине точно една кола, разминаването с друго превозно средство е немислимо. Кръчмата на селското площадче буквално е разположена на пътя минавам на няколко пръста разстояние от спокойно почиващите старци. Около 18.30ч сме в Арилас.Изминали сме 670 км. Движим се по улицата към морето, като GPS-а показва че трябва да завием в следващата пряка. Изведнъж се чуват викове покрай нас. Набивам спирачки, давам заден ход. Спиро е излязъл да ни посрещне. Настаняваме се във вилата.
Обстановката е перфектна. Не съм гръкофил, но за пореден път нямам никакви забележки към настаняването и обслужването в Гърция. Спиро е изключително любезен домакин и ни помага за багажа. Показва ни хладилника зареден с ледени напитки за първата вечер (вино, бира, натурален сок, минерална вода и др.). Багажът е разтоварен и бързаме към морския бряг. Макар и края на май Йонийско море все още не се е стоплило достатъчно. Почти до залез слънце сме на плажа. Прибираме се в Irene Villas да опитаме студенто розе Тсантали от хладилника на Спиро и узото, което си носим от София. Време е за почивка, утре острова ни очаква.
Времето е перфектно. Плажът на Арилас също. Хора няма, само тук таме някои англичани пенсионери, които се разхождат по плажа. Каяка е надут и готов за малко пътешествие. Оставяме децата на плажа и тръгваме да гребем към близкото островче.
Оказва се, че от брега то изглежда доста по-близко от колкото е в действителност. След като сме стигнали до него, решаваме да му направим една бърза обиколка, по море разбира се. За съжаление снимки от каяка нямам. Крайно време е да помисля за някакви водозащитни торби за фототехниката. Островът се оказа населен с диви кози, а около него кръжаха множество птици. Ех, да беше и Пентакса в каяка. Името на острова е Кравия. Морето за плуване е доста студено, но за каяк се оказа перфектно. След обяд се отправяме към малкото селце Афионас разположено на висок хълм над Арилас. Гледките към залива на Агиос Георгиос и Йонийско море са впечатляващи..
Плажа на Агиос Георгиос си го набелязваме за следващия ден. След Афионас се отправяме към Сидари. Самото Сидари не ни грабна особено. Някак си е прекалено туристическо и се губи чара на типичното гръцко село. Малко след Сидари посока запад е Canal d' Amour.
Perulades е друго интересно място в северо-западния край на острова.
Вечерта сме в таверна Broucles. Това е може би таверната с най-добра кухня в Арилас. Собственикът на Broucles подържа сайта Arillas.com. Запознваме се и му казваме, че благодарение на сайта сме отседнали в Арилас и тази вечер сме в Broucles.
Ето ни на плажа Агиос Георгиос. Каякът отново е готов, този път за посещение на пиратския залив.
Сега гребем двамата със сина. Няколко метра суша свързват две прекрасни заливчета. Стигаме до първия залив, след което, хващаме каяка и го пренасяме по суша до другия. Заобикаляме носа и отново сме на плажа на Агиос Георгиос. Най-накрая и аз се престрашавам да се потопя в морето. Смелоста ми трае твърде кратко и плуването го отлагам за септември на Тасос. Някои не могат да пият студена пртокалада, но студената вода в морето хич и не им пречи.
Тези с черните дрехи не правят десант на плажа, а са от някакъв курс за подводно гмуркане.
Този следобед сме в Палеокастрица.
По пътя до там още веднъж съм благодарен на GPS-a и каката която говори от там, нищо че успя да ме прекара по улица, където трябваше да си прибирам страничните огледала. Самото шофиране на острова си е цяла атракция, особено ако си падате по тесни пътища с голяма денивелация и завой след завой. Това се отнася за северната планинска част на острова, на юг е доста по-скучно. Над Палеокастрица се намира манастирът св. Мария.
Манастирски паун
Над Палеокастрица, малко преди да се стъмни.
За съжаление на отиване вместо по панорамния път покрай морето, минахме през вътрешността на острова и изпуснахме крепоста Ангелокастро. Но нищо, остава за следващия път, за да има за какво да се върнем на Корфу.
На следващия ден решаваме да пропуснем сутрешния плаж, за да можем да разгледаме Корфу таун( Керкира). Бензинът от България вече свършва и ще трябва да заредим от скъпия гръцки. Сипваме корфуански бензин, който е с по-висока цена и от континенталния и продължаваме към столицата на острова. Десетина километра преди началото на града се заформя доста сериозно задръстване. Часът е около 9.00ч. сутринта и явно е някакъв час пик за Керкира. Влизаме в града и идва най-големият проблем - паркирането. След безуспешно търсене на свободно място в централната част и около крепостните стени се отправихме в посока към пристанището, което е сравнително близо до централната част на града. Срещу 2 евро за цял ден оставихме колата на паркинга на пристанището. Спокоен, че автомобила е на сигурно място овесих Pentax-а на врата и като типичен турист тръгнах с групата "семейството" из града.
По пътя до там още веднъж съм благодарен на GPS-a и каката която говори от там, нищо че успя да ме прекара по улица, където трябваше да си прибирам страничните огледала. Самото шофиране на острова си е цяла атракция, особено ако си падате по тесни пътища с голяма денивелация и завой след завой. Това се отнася за северната планинска част на острова, на юг е доста по-скучно. Над Палеокастрица се намира манастирът св. Мария.
За съжаление на отиване вместо по панорамния път покрай морето, минахме през вътрешността на острова и изпуснахме крепоста Ангелокастро. Но нищо, остава за следващия път, за да има за какво да се върнем на Корфу.
На следващия ден решаваме да пропуснем сутрешния плаж, за да можем да разгледаме Корфу таун( Керкира). Бензинът от България вече свършва и ще трябва да заредим от скъпия гръцки. Сипваме корфуански бензин, който е с по-висока цена и от континенталния и продължаваме към столицата на острова. Десетина километра преди началото на града се заформя доста сериозно задръстване. Часът е около 9.00ч. сутринта и явно е някакъв час пик за Керкира. Влизаме в града и идва най-големият проблем - паркирането. След безуспешно търсене на свободно място в централната част и около крепостните стени се отправихме в посока към пристанището, което е сравнително близо до централната част на града. Срещу 2 евро за цял ден оставихме колата на паркинга на пристанището. Спокоен, че автомобила е на сигурно място овесих Pentax-а на врата и като типичен турист тръгнах с групата "семейството" из града.
След крепостта решихме да се поизгубим из уличките на Керкира. За мен
това бе любимата част от днешната екскурзия.
Но, мрънкането на "някои от групата", как няма да се ходи на плаж днес, няма ли да си вземем довиждане с милото моренце прекрати на бързо разходката из Керкира. Пък и за морето беше още рано, предстоеше посещение на двреца Ахелион. Като разбраха за дворци и принцеси "тези с морето" се поуспокоиха, а и след като го видяха останаха много впечатлени и доволни.
Деня още не е свършил, значи има време и за плаж. Отправяме се към Агиос Гордиос. Да не се бърка с Агиос Георгис. Последен плаж на Йонийско море.
Утре се прибираме. На връщане решаваме да хванем ферибота от Лефкими - южното пристанище на острова. Оттук разстоянието по море до Игуменица е доста по-малко в сравнение с Керкира, съответно и цената по-ниска 46 Euro.
В игуменица спираме да потърсим някакви закуски. Купуваме нещо си с фета чиис, което впоследствие се оказа доста вкусно. На излизане от града виждаме няколко северно-африкански нелегални емигранта криещи се под един мост, които ни намигаха весело. Качваме се на магистралата с многото тунели (оказаха се около 65) и газ към България.
Почивка на единственото за тази цел място на магистралата. Консумиране на един Red Bull, който дава крила. През това време се приближава циганка която предлага маркова парфюмерия BOOS, Armnai и Kenzo за 5 Euro, но и казахме че ползваме продукти само на Арома :). След малко спря рейс с регистрация КН и ние бързо станахме безинтересни. След Редбула нямаше нужда от друга почивка до София. При следващо пътуване по маршрута смятам да обърна внимание и на градовете по край магистралата най-вече Янина, а защо не и по на север към Кастория.
Коментари
Публикуване на коментар